|
[ˈvɪək(ə)l], US: [ˈviːək(ə)l] імен.  | |
|
| буд. |
единично превозно средство |
| довк. |
превозно средство (Всяко средство, предназначено за придвижване на хора или стоки) |
| ек. |
превозно средство |
| с/г. |
кола́; каруца f; дълга товарна кола́ |
| трансп. |
возило |
|
| Англійський тезаурус |
|
|
| абрев. |
vhcl |
| військ., абрев. |
veh; vh |
| військ., логіст. |
A self-propelled, boosted, or towed conveyance for transporting a burden on land, sea or through air or space. (FRA) |
| літ. |
In literature, the term vehicle refers to the technique by which an author achieves her purpose. For example, chilling diction could be identified as a vehicle to depict a murder scene. |
|
|
| тех., абрев. |
vehs |
