['vektə] сущ. This HTML5 player is not supported by your browser
мед., здрав., с/х., животн. вектор m окруж. вектор m (Един от двата големи типа вътрешна организация на данните в ГИС. Векторните системи се базират на координатната геометрия и имат преимуществото на удобно разделяне на пространствените данни в точкови, линейни и полигонни типове) с/х. носи́тел на инфекция связь., трансп., авиац. радарно векториране Английский тезаурус авиац., амер. A heading given by a controller to a pilot on the basis of radar-derived information to provide navigational guidance воен., сокр. vec ; vtr мед. In genetically engineered vaccines, a vector is a bacterium or virus that transports antigen-coding genes into the body to provoke an immune response. The vector itself does not provoke an immune response or cause disease. A vector may also refer to an organism, especially an insect, that transmits disease-causing agents. см. также genetic engineering сокр. v сокр., воен. Virtual Environment Cultural Training for Operational Readiness сокр., воен., ОМП. State Research Center for Virology and Biotechnology сокр., землевед. vector plotting program сокр., лаб. Viral Emergency Control Tactical Operations and Response
