|
[ˈvɪək(ə)l], US: [ˈviːək(ə)l] сущ.  | |
|
| окруж. |
превозно средство (Всяко средство, предназначено за придвижване на хора или стоки) |
| с/х. |
кола́; каруца f; дълга товарна кола́ |
| стр. |
единично превозно средство |
| трансп. |
возило |
| эк. |
превозно средство |
|
| Английский тезаурус |
|
|
vehicle [ˈvɪək(ə)l], US: [ˈviːək(ə)l] сущ. | |
|
| воен., логист. |
A self-propelled, boosted, or towed conveyance for transporting a burden on land, sea or through air or space. (FRA) |
| воен., сокр. |
veh; vh |
| лит. |
In literature, the term vehicle refers to the technique by which an author achieves her purpose. For example, chilling diction could be identified as a vehicle to depict a murder scene. |
| сокр. |
vhcl |
|
|
| тех., сокр. |
vehs |
