trial

['traɪəl] n

изпитване n; изпробване n; опит; който е предмет на научен опит; про́ба

проце́с m (Съдебно следствие и решаване на спорни въпроси между страни. Съдебно проучване на граждански или наказателен казус в съответствие с местното право за спорни въпроси между страните, фактически или правни, пред съд, който притежава съответна юрисдикция)

law

разглеждане на дело (алешаBG)

English thesaurus

trial ['traɪəl] n

law

formal legal process and examination to decide a case by a court of law; A court process in which the issues of fact and law are heard and decided according to legal procedures so a judicial officer or jury can make a decision

mil., abbr.

mil., logist.

Operations owing to which one guarantees the compliance and/or functioning of an item of equipment, with regards to its specifications. (FRA)

TRIAL ['traɪəl] abbr.

abbr., auto.

tighten, replace, inspect, adjust, lubricate

Trial. abbr.

law

Pub. of Assoc. of Trial Lawyers of America

trial

: 249 phrases in 15 subjects

Agriculture	11
Agronomy	2
Communications	1
Construction	15
Criminal law	13
Economics	1
Health care	1
Law	160
Mechanics	1
Medical	12
Microsoft	13
Pharmacy and pharmacology	11
Scientific	6
Technology	1
Zootechnics	1


trial abbr.
agric.	изпитване; изпробване; опит; който е предмет на научен опит; проба
construct.	пробен образец
environ.	процес


plot abbr.
agric.	участък; колекционен
agric. econ.	поземлен участък; парче земя
construct.	нанасям